Толкова ли много закъснях?
Не можа ли още малко да почакаш?
По трънливи пътища към теб вървях,
вярвайки, че вечно ще ме чакаш.

Може би избързала си да отвориш,
чакайки нетърпеливо мен.
Пуснала си в твоя дом да влезе,
някой друг, представил се за мен.

Толкова ли много закъснях,
че ме каниш днес във стаята за гости?
През очите на неканен гост видях
своя дом и много още...

Пътят ми, постлан със тръни,
вече е към своя край.
Със венец завършва трънен,
с ад бездънен вместо с рай.