mindcaster :: Бързах

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.12.2013 23:46 - Бързах

Автор: kenzovnaks Категория: Поезия

Прочетен: 340 Коментари: 0 Гласове:

От пролетта, в душата ми нахлула, във твоите очи поникна цвете.
На босо твойте пътища обуло,
то тръгна към очите ми, където
очакваше от мене само вятър -
да го погали, за да заживее.
И капки дъжд - да напоят страстта ти,
и да постелят мястото ми в нея.

Понеже дълго нямала бях пролет,
то цветето направо ме зовеше!
И аз дойдох над теб - хвърчило в полет -
несдържан полет... сляп, горещ... и грешен.
Горкото цвете, цяло го засипах.
Не дъжд - порой. Не лек ветрец, а буря.
Листенцата му в сладък гърч се свиха,
останало без дъх - се прекатури.

А щеше красотата си да пръсне
като щастливо влюбено момиче...
Но тъй е трудно да вървиш на пръсти,
когато ти се иска да затичаш!
И тъй е трудно да шептиш, когато
душата ти препира да запее!
...Аз много бързах. Заживях във лято,
преди във пролетта си да узреем...

Видях, но късно. Цветето повяхва,
от трескавите ласки задушено.
И сЪлзите ми - до последна капка -
за него са отровни и солени...

Почакай малко!... само да го взема
и стъбълцето крехко да прегърна.
За бавната му смърт ти нямаш време.
Аз няма как живота да му върна.
Аз искам миг преди смъртта да мога
душата му за прошка да помоля.
И да го дам в прегръдката на Бога.
За да запазя спомена за полет.