Нужна е само искра,за да пламне кръвта ми,
а ти ме посипа с жарава.
Грижливо от пода събра пепелта ми,
Прашинка за спомен дори не остана.

Покри съвестта си с воал от невинност,
Облече се в траур привиден.
Ранима и крехка за поглед наивен,
на пепел как ставаш искам да видя!